Статии и енциклопедии

Горска лугачка 

Латинско наименование:

Dipsacus fullonum

Използваема част:

Корените, връхчетата

Други наименования:

/

Обща характеристика и история:

Горска лугачка е двугодишно растение. През първата година то образува само розетка от листа, но през втората израства до 2,5 метра височина. Растението произвежда средно до 3 300 семена, които също се ядат от птиците. През първата година листата на дивата роза са лъскавозелени със заоблени краища и бодли по повърхността. Срещуположните листа образуват своеобразна чашка, в която се събира вода. Цветът е яйцевиден и се намира в края на всяко стъбло.

Тя расте на места, където има много слънчева светлина. Обикновено се среща в изоставени ниви, пътни канавки и ливади.

Горската лугачка произхожда от Европа.

В миналото се е използвал за обработка на текстил. Изсушените цветни главички са били прикрепяни към вретената и са използвани за разресване на преждата. Същевременно се е използвал и за лечение на различни заболявания, особено на бъбреците и черния дроб.

Приложение в диетата и употреба:

Основно се използва коренът на едногодишна горска лугачка. Растението се използва най-често за приготвяне на тинктура. Тя се приготвя, като 1/3 от нарязания корен се поставя в стъклен буркан, залива се с 50% алкохол и бурканът се затваря плътно. Поставя се на слънце за около 3 седмици. След това тинктурата се прецежда. Можете да използвате 25-30 капки от тинктурата дневно, разредени в 100 мл вода.

Горската лугачка може да се намери на капсули, прах и чайове, но може да се използва и сурова, варена или печена.

Приложение за медицински цели:

Коренът на горската лугачка може да се използва за лечение на остеопороза, но може да се използва и външно за облекчаване на болка, подуване и възпаление на кожата, както и за лечение на открити рани. В миналото често се е използвала за лечение на лаймска болест, а също така се е използвала и заради антибиотичните си свойства. В продължение на стотици години растението се е употребявало за лечение на инфекции на пикочния мехур и като диуретик (за извеждане на излишната вода от организма). То е и отлично средство за детоксикация на черния дроб и бъбреците и за подобряване на храносмилането.

В традиционната китайска медицина се смята, че горската лугачка подпомага здравето на черния дроб и бъбреците. Коренът на растението има остър, горчив вкус и подпомага кръвообращението, както и изграждането на силни сухожилия и кости. Използва се и за лечение на симптоми на депресия, умора, апатия, чувство за вътрешна празнота, замаяност, звънене в ушите, проблеми с паметта, забравяне и болки в долната част на гърба. Горската лугачка има положителен ефект върху функцията на дебелото черво. Тя успокоява болката и се използва и за лечение на костни фрактури. Растението се използва при бременност за успокояване на хиперактивен плод, при което подпомага почивката. Използва се и за лечение на кървене по време на бременност и за облекчаване на проблеми с обилна менструация. Коренът на горската лугачка съдържа антибиотични съединения, които помагат на организма да се отърве от бактериалните нашественици.

А знаете ли, че? Скорошни открития:

Коренът на горската лугачка може да се използва както вътрешно, така и външно. Вътрешно той може да се използва за лечение на болки, слабост в коленете и долната част на гърба, а също така помага за възстановяване на увредени кости и тъкани. Външно може да се използва и в комбинация със смола, наречена драконова кръв, за намаляване на отока и облекчаване на болката.

Екстрактът от листата на горската лугачка може да се използва за лечение на акне.

Мехлемът, направен от корените, често се използва за лечение на кожни брадавици, а също така се използва хомеопатично за лечение на други кожни заболявания.