Статии и енциклопедии

Артишок 

Латинско наименование:

Cynara scolymus

Използваема част:

Листата, сърцевината на артишока

Други наименования:

Ангинари

Обща характеристика и история: 

Артишокът е зеленчук, който днес се отглежда в много части на света с умерен или субтропичен климат, особено във Франция, Италия, Испания, Белгия и Калифорния. Той е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни и може да достигне височина до два метра. Стъблата са груби, набръчкани и разклонени, а листата са сравнително големи и равномерно разпределени по стъблото. Горната страна на листата е тъмнозелена, а долната е сива. Месестата част на растението е известна като "сърцевина на артишок". Цъфти през юли. Цветовете са синьо-лилави на цвят.

Според гръцкия мит първият артишок е на жена на име Цинара, която е живяла на остров Зинари. Бог Зевс, който посетил брат си Посейдон на острова, се влюбил в нея и решил да я превърне в богиня. На Цинара ѝ се приискало да си почине, затова се върнала на Земята от планината Олимп. В пристъп на ярост Зевс я превърнал в първия артишок, а Цинара (латинското име на артишока) останала на Земята.

Приложение в диетата и употреба: 

Артишокът е известен с изключителния си вкус. Пресните артишоци могат да се добавят към салати, основни ястия и сосове. Те са отлични в комбинация с пилешко месо и сирене и могат да се пекат на скара.

Приложение за медицински цели: 

Артишокът е с ниско съдържание на калории и мазнини. Те са отличен източник на фибри и антиоксиданти, които помагат за предотвратяване на запек и намаляват нивата на лошия холестерол. Пресните артишоци са отличен източник на фолиева киселина, която може да помогне за предотвратяване на дефекти на невралната тръба на плода в началото на бременността. Витамин С в артишока укрепва имунната система и предпазва от инфекции, а витамин К играе ключова роля за поддържането на здрави кости. Артишокът е богат източник и на минерали, които контролират сърдечния ритъм и кръвното налягане, участват в производството на червени кръвни клетки и в синтеза на костния мозък.

А знаете ли, че? Скорошни открития:

Артишокът съдържа голям брой антиоксиданти. Много от съвременните фактори, свързани с начина на живот, причиняват окисляване на клетките, което води до тяхното увреждане. Това влошава способността на организма да се предпазва от различни токсини и заболявания. Простите функции, които телата ни изпълняват всеки ден, произвеждат съединения, наречени свободни радикали. Неконтролираните количества свободни радикали натоварват силно клетките на организма. Артишокът съдържа съставки, които неутрализират тези свободни радикали и други токсини от околната среда, преди да причинят по-големи увреждания на организма.

Немските лекари препоръчват да се консумират листа от артишок за лечение на храносмилателни и стомашни проблеми. Основният източник на фибри в артишока е пребиотикът инулин, който увеличава дела на така наречените "добри бактерии" в червата.