Статии и енциклопедии

Джинджифил 

Наименование на растението: 

Джинджифил 

Латинско наименование:  

Rhizoma zingiberis

Използваема част: 

Корен

Други наименования: 

Singabera

Обща характеристика и история:  

Джинджифилът е цъфтящо растение, чиито коренища се използват като подправка и в народната медицина. То е многогодишно тревисто растение, което достига до един метър височина. Има тесни, зелени листа и жълти цветове. Класифицирано е в семейство Zingiberaceae, в което влизат още куркумата и кардамонът.

Растението произхожда от тропическите дъждовни гори в Южна Азия. За пръв път е изнесено в Европа от Индия през I в. от н.е. То е било широко използвано от римляните.

Произходът на думата "джинджифил" датира от XIV в. - на староанглийски се нарича "gingifer", през Средновековието - "gingiber", на латински - "zingiberi", а на гръцки - "zingiberis".

Индийците и древните китайци са го използвали като тонизиращо средство за лечение на много здравословни проблеми. Въпреки че джинджифилът произхожда от Азия, той се отглежда и в други страни.

Употребата на джинджифил замира по време на падането на Римската империя, което увеличава стойността на джинджифила по това време.

През Средновековието той е използван за направата на сладкиши.

Приложение в диетата и употреба: 

Джинджифилът има характерен вкус, който често се добавя към много ястия и напитки. В Азия джинджифилът се използва предимно в прясно състояние, а в Индия е една от съставките на къри, добавя се и към печено месо, а понякога дори към морски дарове.

Обикновено се използва, за да придаде леко пикантен вкус.

Джинджифиловият хляб, който също е много популярен сред любителите на джинджифила, идва от Англия.

Джинджифиловата бира е изключително популярна напитка на Карибските острови.

Приложение за медицински цели: 

Джинджифилът може да помогне за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания. Джинджифилът, чесънът и лукът имат способността да предотвратяват съсирването на кръвта, което ги прави отлични превантивни средства срещу инфаркти и инсулти.

Той се използва от хиляди години като естествено средство за регулиране на храносмилането и премахване на гаденето. Може да се използва в случаи на запек, метеоризъм и други храносмилателни нарушения, тъй като отпуска гладката мускулатура в лигавицата на червата.

Аюрведичната медицина го използва от много години за подобряване на функционирането на имунната система, тъй като се смята, че помага за разграждането на натрупаните токсини в органите. Известно е също, че прочиства лимфната система.

Може да се използва и за премахване на гъбички. За тази цел смесете няколко капки етерично масло от джинджифил с няколко капки етерично масло от чаено дърво и добавете една чаена лъжичка кокосово масло. 3 пъти дневно нанасяйте върху засегнатите участъци.

А знаете ли, че? Скорошни открития:

Още от 90-те години на XIX век народните лечители споменават, че джинджифилът може да лекува стомашни язви. Неотдавнашно проучване установи, че джинджифилът е 6-8 пъти по-ефикасен от лекарствата за лечение на стомашни язви.